Счита се, че най-подходящата възраст за кастрация на котките е между 6 и 8 месеца. Целта е да се подобри качеството на живот на котката, да се намалят рисковете за нейното здраве и да се укрепи връзката човек – домашен любимец. Във ветеринарната общност отдавна се дискутира възможността за по-ранно кастриране, преди навършването на 4-месечна възраст. В редица държави то се практикува като превенция за намаляване популацията на бездомните котки, което дава възможност резултатите да бъдат анализирани с представителна значимост.

Самото понятие „кастрация“ е натоварено с много човешки предразсъдъци и повечето стопани реагират емоционално на препоръката за стерилизация. Продължителността на котешкия живот е около 15 години и може да бъде достигната или удължена с подходящи грижи. Затова е по-уместно да се гледа на кастрацията като грижа за благосъстоянието на котката и стопанина ѝ чрез постигане на конкретни цели:

• Намаляване на риска от развитие на тумори на млечната жлеза при женските котки. Според статистическите данни в САЩ, в над 90% от случаите те са злокачествени. Проучването Overley et al от 2005 год. доказва редукция на риска с 91% при стерилизация преди навършване на 6-месечна възраст и с 86% – преди 1 година. Стерилизацията е най-надеждният подход за превенция на пиометра, мастит и кисти на яйчниците също.

• Намаляване на случаите с нежелано маркиране (уриниране) при мъжки котки. Проучването Spain et al от 2004 год. доказва значима редукция на тези инциденти при котараци, подложени на гонадектомия на възраст под 5,5 месеца. Наблюдава се и намаляване на сексуалната и поведенческа агресия към хора и други котки. Проучването стига до заключението, че след кастрация котките и от двата пола  са по-малко предразположени към астма, гингивит и хиперактивност. Изследователите правят препоръка да се обмисли кастрация преди 6 – 8-месечна възраст.

Страхът от усложнения

Опасенията за забавен растеж, затлъстяване, поведенчески промени, безопасност на анестезията и хирургията са възпиращ фактор за много стопани. Няколко проучвания доказват, че ранната кастрация не води до по-големи рискове, отколкото късната. Ранната хирургия е по-лесна, по-бърза и по-малко травматична за котките (Stubbs et al 1996, Aronsohn et Fagella 1993, Howe et al 2000, Grandy et Dunlop 1991, Lieberman 1988, Gourley 1987).

И все пак, анестезията може да се окаже пагубна за Британска котка с Хипертрофична кардиомиопатия. Затова всички представители на породата задължително трябва да бъдат подлагани на ехографски тест. Това се отнася с особена важност за котки, за чийто родители няма надеждни данни,че не са преносители на заболяването. Въпреки съществуването на подходящи анестетични практики за тези пациенти, всякаква хирургия е неуместна предвид динамичното развитие на болестта.

Счита се, че ранното кастриране на мъжките котки може да породи уринарни проблеми в зряла възраст. Проучването Root et al от 1996 год. сравнява диаметъра на уретрата при некастрирани котки на 22 месеца с такива, които са били кастрирани на 7 седмици или 7 месеца. Резултатите сочат, че няма сигнификатна (значима) разлика в диаметъра на уретрата в дисталната част на пениса при котараци с гонадектомия и такива без. Изследователите правят заключението, че развитието и узряването на уретрата на мъжките котки по време на пубертета не зависят от тестостерона. С оглед на резултатите причините за наличие на котешки урологичен синдром следва да се търсят другаде.

Половите хормони подпомагат узряването на физите в дългите кости. Незрелите кости в процес на формиране имат растежни плочи, които се наричат физи. Те са по-слаби и податливи на фрактури от вече изградената кост. Счупването в тази част може да доведе до преждевременно затваряне на фисетата и анормален растеж в двата края на бедрената кост. Проучването Root, Johnston et al от 1997 год. установява, че кастрираните котки на 7-седмична и 7-месечна възраст имат по-късно затваряне на радиалните физи с 8 седмици. При некастрираните котки този процес завършва около 1-годишна възраст. Рискът от фрактури вследствие на забавеното затваряне на физите е еднакъв независимо от възрастта, на която е извършена кастрацията. Тези фрактури са рядкост при домашно отглежданите котки. А друго голямо проучване не успя да открие каквато и да е връзка между предпубертетната кастрация и риска от фрактури на костите (Spain, Scarlett et al 2004).

Затлъстяването е проблем, зависещ от много фактори – диета, двигателна активност, възраст и др. Кастрираните котки имат по-бавен метаболизъм, независимо на каква възраст са били стерилизирани. Затова те трябва да получават с 28-33% по-малко калории спрямо некастрираните (Root, Johnston et al 1996). За да се избегне затлъстяването, собствениците трябва да направят преоценка на хранителните нужди на своите любимци. Стимулирането към повече двигателна активност чрез игри е другата стъпка за превенция на наднормено тегло. Взимането на втори домашен любимец не означава непременно, че котката ще получи другарче, с което да тича и играе.