Мататаби е японското название на растението Actinidia polygama (известно още като сребърна лоза). Има дълги, тъмнозелени листа със сребърни връхчета и расте на висока надморска височина в Япония и Китай. Освен, че се използва за чай и в азиатската традиционна медицина, мататаби стимулира забавното котешко поведение – търкаляне, облизване, лигавене, търкане и бутане със задните лапи. Ефектът му е сходен с този на катнип (котешка мента), а проучване установява, че дори е по-въздействащ. Дъвченето на стикове мататаби повлиява благоприятно устната хигиена на котето.
Мататаби е най-популярният атрактант за котки в Азия. Появата му на пазарите в цял свят кара група изследователи да потърсят обяснение за неговото въздействие. Резултатите са публикувани в списание BMC Veterinary Research. Проучването е направено със сто котки в Калифорния, на които са били предложени и други популярни котешки стимуланти – коча билка, корен на валериана и татарски орлови нокти. И четирите растения се считат за безопасни, нетоксични и че не водят до пристрастяването на котки и хора.
Обонятелната стимулация с мататаби е насочена към подобряване качеството на живот на котката. Обикновено стопаните я идентифицират само със забавното поведение на любимеца им и не осъзнават колко е важна като средство за борба със стреса, апатията или агресията. Жизнената среда на домашните котки предоставя ограничени възможности за катерене, криене, драскане, игри и преследване. Това може да доведе до нежелани поведенчески проблеми, физически заболявания на отделителната система, горните дихателни пътища, липса на апетит и затлъстяване.
Еуфоричната игра на котките с мататаби продължава 5-30 минути и се повтаря след около 20 минути. В сравнение с коча билка отговорът е по-интензивен и според изследователите се дължи на по-голямото количество одоранти. Това са вещества, които имат възможността да предизвикват мирисни усещания и действат като котешки атрактант (примамка).
Любимата играчка на котките Cateur
Действително всички котки Cateur реагират еуфорично на мататаби. На снимката към публикацията Марко играе с мишка, с опашка от мататаби и перца. Кората на пръчката е тънка и се бели лесно със зъби и нокти, но поглъщането ѝ не води до стомашно-чревно неразположение. По-реална е опасността от поглъщането на перцата, затова котките винаги трябва да бъдат под човешки надзор. Стеблото мататаби е гладко и твърдо, и дъвченето му повлиява благоприятно устната хигиена чрез ексфолиране на зъбната плака. С времето въздействието на стика отслабва, затова трябва да се подреже в единия или двата края. Мястото на среза се заглажда с шкурка, за да се предотврати евентуално нараняване на котката.
