Взимането на котка у дома много често е импулсивно решение, но не всички стопани са подготвени за нуждите на домашния любимец. Липсата на опит и предварителна подготовка могат да причинят стрес както на котката, така и на хората. Избягването му е важно не само от здравословна гледна точка, но и заради по-безпроблемното адаптиране на хората и домашния им любимец в общото им съжителство. За живота си в дома котката се нуждае от купи за храна и вода, котешка тоалетна, обособено място за точене на нокти и тихо място за сън. Те трябва да бъдат осигурени преди идването на котката.

Купичките за храна и вода трябва да са с пропорционални размери и с не много високи ръбове, за да може котката лесно да поема храна. Добре е да имат по-широка основа, за да не се преобръщат. Някои котки могат да бъдат алергични към пластмаса и това налага използването на купи от неръждаема стомана, стъкло или порцелан. Купичките трябва да се мият редовно и лесно. Остатъците от храна се отстраняват и купичките се изплакват обилно с топла вода. Могат да се използват препарати за миене на съдове, но използването на дезинфектанти може да застраши здравето на котката. Котката трябва да има постоянен достъп до прясна вода. Не е добра идея да се използва бутилирана или филтрирана през кана вода. Тези води могат да бъдат обогатени с микроелементи, които да навредят на котката в дългосрочен план. Ако водата от водопровода е годна за пиене, това е по-доброто решение. Купите за храна и вода трябва да се поставят на място, където няма да пречат на движението на хората в стаята, но ще бъдат и лесно достъпни. Мястото трябва да е тихо, за да не се смущава котката. В противен случай тя може да извади храната от купата и да я занесе на място, където ще се чувства спокойна. Съществуват автоматични хранилки и поилки. Тези устройства са подходящи в случаите, когато котката остава сама у дома за ден-два.

Избор на тоалетна

Съвременните котешки тоалетни са от пластмаса. Абсолютно неуместно е използването на дървени щайги или картонени кутии. Те бързо подгизват, не могат да бъдат дезинфекцирани и миришат силно. Има голямо разнообразие на тоалетни с различни форми, с повдигнати ръбове обикновено огънати навътре, за да се предотврати изхвърлянето на отпадъци, когато котката рови. Закритите тоалетни имат формата на кутия с вход, които предоставят уединение на котката за нейните нужди. Тези тоалетни имат отделения за поставяне на абсорбатори и ароматизатори, така че в стаята да няма миризми.

Тоалетната се застила със специална постелка (пълнеж), която абсорбира влагата и миризмата, покрива изпражненията и урината като образува бучки, които лесно могат да бъдат отстранени с лопатка и изхвърлени в канализацията. Постелката трябва да бъде съобразена с това за какви котки е предназначена. На дългокосместите котки трябва да се осигури постелка, която не полепва по козината, а котките с бели лапи се нуждаят от такава, която не оставя цветни следи. В миналото се е използвало пясък, но освен че се разнася лесно от котката в целия дом, пясъкът се напоява с урина и трябва да се сменя много често. Някои котки ще се научат да влизат в тоалетни с решетки на дъното или в тоалетни, където има само парчета накъсан вестник. Такива тоалетни се почистват лесно само чрез изплакване с гореща вода. Те могат да бъдат използвани, но е много по-естествено котките да зариват отпадъците си.

Когато почиствате котешки тоалетни, внимавайте с дезинфектантите и ароматизаторите!

Не всички са безобидни, а някои от тях могат да отблъснат с миризмата си котката и да я принудят да си потърси ново място. Освен това котката не е длъжна да се съгласява с местоположението на тоалетната и бързо ще ви покаже къде би искала да е. Ако котката се движи свободно из цялото жилище, е практично във всяка стая да има котешка тоалетна. Ако котката не може да стигне до тоалетната си когато трябва, не можем да й се сърдим, че върши нуждите си извън нея. Котката е много чисто създание по природа и ако са ѝ създадени правилните условия, миризмата ѝ не може да бъде усетена в жилището. Котенцата от реномирани развъдници са с изградени хигиенни навици и в нов дом бързо намират мястото за екскременти. Проблем може да има с възрастни котки или малки, идващи от нечиста и неподходяща среда, където са били принудени от обстоятелствата да не спазват естествената си мания за чистота. Това се случва с животни от клетъчни ферми или от среди, където е имало твърде много котки в затворено пространство, например в малък апартамент. 

Маркирането с урина не е проява на нехигиеничност. Така котките обявяват на другите че тази територия е тяхна, а всички останали са натрапници!

Обикновено мъжките маркират, но често и женските се заявяват по този начин. Кастрацията може да не предотврати това поведение, защото ако животното е доминиращо, то си остава такова и след кастрацията. В по-голямата си част този проблем не възниква в пропорционално големи котешки общества, където доминиращото животно се зачита дори без маркиране на територията. Понякога се случва и най-чистата котка да уринира на най-неподходящото място, например в обувки. Причината може да е целенасочена злоба или възмездие за сторена злина. В този случай е необходимо мястото да се почисти идеално, за да не привикне котката към него. Съществуват много препарати, които ще премахнат миризмата, а не просто да я замаскират. Водата с оцет обаче остава ненадмината. Оцетът винаги е под ръка в дома и не оставя петна по килими, подове, тапицерии и обувки.

Нашият дом е и техен дом

Котките обичат да се движат из жилището във всички помещения, където обикновено се намират и хората. Тъй като са много проницателни и любопитни, те се движат не само по земята, но и скачат по шкафове, надничат в чекмеджета, кутии и в хладилника. Интересуват се от домашните цветя, катерят се по пердетата. Най-активни в това отношение са котенцата и котките, които са отскоро в домакинството. По-късно те се успокояват донякъде и се движат по маршрутите, които им подхождат най-добре. Поради тази причина е необходимо да погледнете обзавеждането през котешките очи преди пристигането на котката в апартамента и да се уверите, че котката не може да се нарани и че не може да съсипе обзавеждането. Това означава да премахнете вази, фигурки, одеяла, да проверите дали цветята, отглеждани у дома не са опасни за котката. Възрастна котка, свикнала с определена среда, може много елегантно да избягва предметите по пътя си и обикновено не бута вази или чинии от масата. Освен това с увеличаването на теглото котката спира да се катери по пердетата.

Котките имат нужда от шлифоване на ноктите си

Те обичат да използват тапицирани фотьойли и дивани за тази цел. За да не рушат мебелите трябва да им се осигурят подходящи приспособления. Естествените клони и стволове на дървета могат да бъдат добро допълнение на интериора. В зоомагазините могат да се намерят готови драскалки и катерушки в различни дизайнерски решения. Ако котката предпочита да драска мека мебел, трябва категорично да я предупредим, че това не е подходящото място. Хванете я и я преместите на правилното място. Можете да предупредите котката за неуместно поведение като пляскате с ръце или с потупване на навит на руло вестник по ръката си или мебелите. Друга възможност е да напръскате с вода или дезодорант пред котката, но в никакъв случай не и върху нея.

Не бийте котката, няма смисъл и ефект, можете да отгледате само плахо или агресивно животно!

Котките обикновено сами избират мястото си за спане. Известно е, че кучетата не обичат да лягат върху негативни геопатогенни зони или да ги пресичат, докато котките директно търсят тези места. На мястото, където котката предпочита да спи, а в апартамента може да има повече от едно, е препоръчително да поставите кошница или кутия, застлана с меко одеяло или друга подходяща материя. Могат да се закупят и готови легла за котки, изработени от мек материал, който се поддържа лесно чрез пране.

Котките също се привличат или отблъскват от различни миризми. Ароматерапията се основава на това и може да се използва целенасочено за подобряване на комфорта на котката. Някои миризми показват на котката къде да се изхожда, докато други се харесват от котката в зоната за спане. Някои успокояват, а други са толкова неприятни, че котката предпочита да избягва такива места. Но дори и в това котките са индивидуалисти, и ако нещо има ефект за едни, може да няма ефект за други.

Игривостта на котките е естествена

Те се интересуват от всичко, което се движи. А ако не мърда, те ще му помогнат да се движи. Котките обикновено не късат играчки и не поглъщат несмилаеми неща като кучетата. Но е по-добре да не оставяте малки предмети като кламери, ластици, монети, карфици или пирони, особено в обсега на котенцата. Висящи топки, парцалени мишки, топки, които котките търкалят, всичко това изпълва с ентусиазъм котките. Някои играчки са толкова интересни, че гледката на котка, която си играе с тях е по-забавна от гледането на телевизия.